Ангел Папалезов: Иманярските набези в страната се увеличават

Главен инспектор Ангел Папалезов, началник на сектор „Културно-исторически ценности” при Главна дирекция „Национална полиция” в интервю за Агенция „Фокус”
29 Октомври 2014 | 15:31 | Агенция "Фокус"


Фокус: Господин Папалезов, увеличават ли се търсачските набези и какъв е броят на задържаните търсачи от началото на годината досега?
Ангел Папалезов: Иманярските набези в страната се увеличават и това се дължи на икономическата и социалната криза в момента в държавата. Иманярски набези се наблюдават най-вече в слабите икономически региони на страната като Северозападна и Източна България, където заетостта сред населението е много слаба. Така че тази част от населението, живуща в тези региони разчита единствено на търсачските разкопки, за да придобие някакви средства. Държавата и МВР не трябва да толерират тази дейност на безработното население, тъй като се губи една голяма част от ресурса на държавата като културно-историческо наследство и като ресурс за бъдещо развитие на тези региони. Последната година се наблюдава увеличаване броя на задържаните търсачи, като „Охранителна полиция” и „Криминална полиция” работят много по-усърдно за наблюдаване на рисковите археологически обекти на местата, където са концентрирани търсачските набези. Поради тази причина, от началото на годината са задържани над 70 лица при археологически разкопки, което е в резултат на добрите действия на областните дирекции и на взаимодействието им с местната власт по наблюдения на рискови археологически обекти на територията на страната. Трябва да се отбележи, че една голяма част от тези лица сключват споразумения с Прокуратурата за условни наказания, по което се постига много добра превенция сред населението, благодарение на доброто законодателство и добре събраните доказателства при тяхното задържане. Това донякъде се дължи и на увеличената охрана на археологическите обекти, на задължението, което се поема от археолозите за осигуряване на охрана при археологическите разкопки.
Фокус: Унищожават ли се експонати при тези търсачски набези?
Ангел Папалезов: Да, за съжаление, при търсачските набези по някой път, за да се намерят 5 или 10 монети, се унищожава цял археологически пласт от търсачите и по този начин се губи историческата следа и възможностите за възстановяване на историята и фактологията върху археологически обект. Това е и един от най-големите спорове с нумизматите и колекционерите в България, че не трябва да се освобождава търговията с антични монети, защото за придобиването им в резултат на тази дейност се унищожават много археологически обекти и след това не могат да се възстановят по никакъв начин археологическите структури. България като една от страните в Европа с богато културно наследство ведно с Гърция, Турция и Испания е приела рестриктивно законодателство относно режима на търсене и търговия с нумизматичен материал поради това, че е осъзнала вредата от дейността на търсачите, тъй като те с тяхната дейност разрушават археологическите пластове за често незначителни предмети. Например за неколкостотин трудно продаваеми антични монети, търсачите разорават в 1 метър дълбочина антични селища и некрополи, които на практика са невъзстановими от археолозите.
Фокус: Тогава какви са наказанията, които се предвиждат от закона?
Ангел Папалезов: Наказанията, които се предвиждат за търсачство в България се увеличиха след 2009 година, когато се прие новият Закон за културното наследство и се направиха и поправки в Наказателния кодекс. По този начин наказанията се увеличиха до 6 години затвор за търсачство, а също така се предвиждат и увеличени наказания за незаконни сделки с археологически предмети, което има много добра превенция сред криминалния контингент, който се занимава с този род престъпления. Другият добър ефект е, че след като тези престъпления станаха „тежки”, т.е. наказанията са над 5 години, самите разследващи органи им обръщат много повече внимание отколкото преди промяната в Закона за културното наследство и НК.
Фокус: Какъв е броят на откраднатите антики от музеите и каква част от тях се връщат?
Ангел Папалезов: За съжаление, през тази година имаме увеличение на броя на кражбите от музеи. Една част от тях станаха и медийно известни с кражбата от Шипка, от разградския музей, от къщата-музей на Христо Ботев в Карлово. При тези кражби се откраднаха няколко стотин предмета, които и до момента не са установени като местонахождение. Това показва няколко слабости – в дейността на самите музеи по тяхното инвентаризиране и документиране, както и се доказва слабостта в охраната на самите културни обекти. Поради тази причина, имах няколко срещи с ръководството на Министерството на културата и дадох мнение, че трябва да се сформират и засили дейността на съвместни екипи, които да се сформират между МВР и инспектори от Министерството на културата по охранително обследване на музеи, галерии и въобще на обекти, в които има голямо съдържание на културни ценности. Срещнахме разбиране и от края на тази година се започва такава дейност на съвместни екипи, които ще се сформират между двете министерства. Тук трябва да кажем и това, че има една идея на един предишен екип на Вежди Рашидов и Тодор Чобанов като ръководство на Министерство на културата за създаването на така наречена „Културна полиция”, която е интересно да се отбележи след това бе продължена и при Стоянович и Кърстева. Рядко срещан феномен в българската политика на съгласие и премственост. Това е на едно звено от служители на МВР, които да са в полза както на МВР, така и на Министерство на културата по мониторинг на културни институции, охрана на археологически обекти, да се водят разследвания на престъпления, свързани с културно наследство на територията на България. Това звено, което ще е формално в МВР, но ще е съподчинено по някакъв начин и на министъра на културата, ще може да се възползва от ресурси на Министерство на културата, от помощта на техните инспекторати и на експертната помощ на националните музеи и галерии. Ще осъществява дейност както по разследване на досъдебни производства и оперативни сигнали, така и ще бъде ангажирано с проверки на музейни институции и археологически разкопки, проверка по увреждания на недвижимо културно наследство в архитектурни и археологически резервати. По този начин това ще бъде усвояване на една много добра практика, която вече в няколко европейски страни е широко застъпена като Италия, Франция, Испания. В Италия например звеното на МВР е изцяло отдадено на Министерство на културата с 16 регионални звена. Във Франция пък са приели, че пет служители на МВР са постоянно командировани в Министерство на културата за помощ към инспектората. Мисля, че в България може да се развие тази идея много по-добре. Има големи възможности и ще постигнем много добри резултати в опазването на културното наследство. Остава да видим кое правителство ще завърши с конкретни действия тази добра идея и ще берем плодовете й.
Фокус: Можете ли да кажете според Вас кой търсачски набез би останал в историята?
Ангел Папалезов: За съжаление, в България много от търсачските набези могат да служат като класически примери за цяла Европа и цял свят, където добре осигурени търсачски групи работят на територията на могилни некрополи и археологически резервати. Има няколко търсачски набеза, които са доста характерни. Преди десетина дни на праисторическото светилище Белинташ в близост до Асеновград бяха задържани 7 търсачи, които известно време копаеха в района на това светилище. Много интересно беше, че тази група се ръководеше от християнски свещеник, като в нея участваха и няколко българо-мохамедани. За мен се оказа много показателно, че българите сме много сплотени при общи идеи и интереси, но за съжаление в конкретния случай от престъпен замисъл - като имаме обща цел, вярата не е фактор, който може да ни раздели. Разликата в последно време при търсачите и тяхната дейност е, че се опитват да станат все по-известни сред обществото.Регистрира се Българска Федерация по Металдетектинг, която се опитва дори да развива законови инициативи и официално да променя законодателството на Република България, като по този начин узаконят търсачството. Дори правят публични събирания на известни места в центъра на областни градове или в близост до големи археологически обекти, където провеждат семинари по обучения и търсене с металдетектори. Смятам, че държавата не трябва толерира това, както например изтече по медиите, че един свещеник от видинско прави публичен водосвет на търсачите и техните металотърсачи за едно по-добро търсене и по-голям успех при тяхната дейност. Не мисля, че църквата или обществото трябва да я подкрепят, така че МВР и Прокуратурата трябва да положат всички усилия, за да прекратят дейността на тази федерация.
Желанието на федерацията за изява и законови инициативи се материализира в участието им на последните избори. Българската Федерация по Металдетектинг сключи споразумение с една от политическите партии, която се беше явила на изборите за партийно представяне и вкара членове на федерацията в изборните листи на тази партия, като по този начин се опитаха дори да влязат в парламента. Това смятам, че трябва да се постави на сериозно обсъждане и рестрикции.

http://www.focus-news.net

Най-лошото, е да не слагат под един знаменател всички търсачи!
Наказателната отговорност е персонална, а не обща.

-Не по лошото е това че Тия вместо да гонят и търсят Истинските износители на Културно Историческото Наследство на България продължават да си дрънкат на старите струни на още по старата китара -Това било у Франция не знам кво си в Италия и Испания и т.н. дрън дрънканици хвърлящи прах в очите на общественоста -Кат вика един авер бе тия от БОП-а големи вежди си изписаха, хванаха разгеле как се били източвали парите отиващи за Лудниците-Леле та то всички държавни институций от този род като Домове за сираци,Бавноразвиващи,Инвалиди и т.н. се източват по подобни схеми -Де БЕХА та да хванат И тия дето източиха КТБ .................................................-Голем смех,нали